2019-2020

„Национален конкурс за млади джаз изпълнители Стара Загора 2020“

„Национален конкурс за млади джаз изпълнители Стара Загора 2020“ е вече история.Проведохме го въпреки забрани и ограничения! Победи хубавата музика, интелигентността и приятелството! Благодарим на Куклен театър – Ст. Загора за домакинството и на Виктор Иванов за снимките! Догодина пак!

Поздравления за високото отличие на нашата колежка НИНА СИМЕОНОВА!

„Златна лира“ – награда от ръководството на СБМТД на Нина Симеонова, за високи художествено-творчески постижения.

Диригентът и преподавател Красимир Къшев – „На 60 години казвам „Не съжалявам за нищо“.


На 19 май диригентът и преподавател в НУМСИ“Христина Морфова“ Красимир Къшев навърши 60 години. От 1985 г. той работи в Държавна опера-Стара Загора. Възпитаник е на Музикалното училище в Града на липите и на Националната музикална академия. Има завършен диригентски курс при Виенския професор по оркестрово дирижиране – Карл Остерайхер. От 2010 до 2013 г. е и директор на Държавна опера-Стара Загора.

Своята кръгла годишнина Красимир Къшев ще отпразнува с красив благотворителен концерт на 13 септември на сцената на Античен форум „Августа Траяна“, с участието на известни артисти, музиканти и певци– Орлин Горанов, Мариян Бачев, Цветан Недялков и др. Със събраните пари от продадените билети за концерта Красимир Къшев ще организира засаждане на гора край Стара Загора. „Изчислихме, че могат да бъдат засадени поне 3 декара“ – уточнява юбилярът, чието е и заглавието на концерта „Да засадим гора за нашите деца“.

За един отминал във време на пандемия рожден ден, за вдъхновението да преподаваш и музицираш, за мечти и надежди, за нуждата да оставиш след след себе си – разговаряме с Красимир Къшев.

Отгледан сте в семейство с музикант, можеше ли да е друга съдбата Ви?

И от днешна гледна точка абсолютно убедено твърдя, че не можеше! Тя професията ме намери според заложбите. От майка ми те са с мен генетично. Абсолютно невъзможно е, аз не мога да си представя друг сценарий на моя живот, освен музиката като дългогодишна професия. Ако трябваше да проявя свободната си воля, аз пак бих избрал музиката.

А вярно ли е, че човек трябва задължително да има амбициозна майка, за да стане истински музикант?

Да, но нека да заменим „амбициозна“ с „наблюдателна“ майка. Майка ми, бидейки музикант, можеше да види неща, които баща ми не би могъл. Тя е видяла как, когато са ме оставяли сам вкъщи, понеже съм отказвал да ходя по ясли и градини, съм пеел с радиото и то вярно. Тогава ме завежда при Димитър Димитров, ръководител на естрадния състав при Дома на транспортните работници, за да има и едно странично мнение. Имам албум със снимки, на една от които се виждам много малък в народна носия – пеел съм и народни песни. Тъй като майка ми дълги години е свирела народна музика с акордеон и ръководила народен ансамбъл, явно ми е дала някакви първи изяви на сцената. След което ме записаха при другарката Рачева на пиано в една школа. По-нататък майка ми винаги ме е оставяла да избирам сам, въпреки че ми е дала тласък в правилната посока.

Кой е първият детски спомен, в който музиката Ви е развълнувала?

Имам една картина с едно усещане, те са останали вътре в мен. Да имаш малко дете, което пее добре, си е жива атракция през 60-те години на миналия век. Хора са ми казвали, че съм бил „градска легенда“ като малък. Тъй като съм започнал рано да пея в естрадния съства при Димитър Димитров, са започнали да ми пишат разни детски песни – „Робинзон Крузо“, „Обичам мама,татко“ …

Салонът се е пълнел, а аз имам спомен и усещане за полутъмната пълна зала. В момента, в който затворя очите, виждам този салон на Дома на транспортните работници и чувам аплаузите, които следват. Пазя и немного ярък спомен, но пък за него има снимки. Имах огромното удоволствие да се запозная с Емил Димитров, имам снимка с него, той ме държи за ръка на сцената и пеем с два микрофона на концерт със „Синьо-белите“…

Свирил сте на различни инструменти, имате ли любим?

Аз започнах да уча пиано, записаха ме. Явно обаче другарката Рачева е била добър преподавател, щом не съм се отказал, въпреки че свирех не за да бъда изпълнител. Като пораснах и спрях да пея, защото ми мутира гласът, в състава свирех на орган – лятото, преди да открият Музикалното училище в Стара Загора.

До тази година децата от града ни кандидатстваха и учеха в Музикалното училище в Пловдив. И аз се готвех за изпити и реших да кандидатствам в Стара Загора – с пиано да кандидатствам за друг инструмент. Тогава всички учители един вид рекламираха инструмента, който преподават и мен другарят Цанов, дългогодишен диригент на Духовата музика в града, ме уговори да уча цугтромбон. Така че в Музикалното училище учех този инструмент 4 години. Мога да свиря на комплект барабани, донякъде на бас китара, знам основните акорди на китарата, колкото да изпея някои леки песни и това е.

Добре, а ако Ви завладее някаква силна емоция, не ви ли се приисква моментално да седнете и нещо да изсвирите на пианото?

Да, така е. Тогава разбираш, дали имаш композиторски талант. При мен емоциите се изразяват в ноти, в звуци. При някои хора се изразяват в картини, в дърворезби, в скулптури…При мен е в звуци.

Какви бяха юношеските Ви години в Музикалното училище? Имате ли любим учител, учители?Със зрелост ли започна живота си тук Музикалното училище или нещата се донагаждаха?

Нещата се донагаждаха, да. Но започнаха с много емоции. Когато завърших Консерваторията и се върнах отново тук, се разрових в историята с първия директор Милчо Божков. Старозагорската музикантска гилдия, начело с Джанкардашлийски е воювала много с държавата тогава -когато каквото кажеха в София – това се случваше. Ние заралии явно сме много упорити – правим първата извънстолична опера и я правим абсолютно сами, въпреки държавата. Нещо подобно се е случило и с Музикалното училище. Просто сме „извили ръцете“ на държавата да се съгласи в нашия град да се открие това училище. Не е станало лесно, било е борба и то не една година. През 1974 година ние, първият випуск открихме училището. Имаше много емоции. Градът си извоюва от държавата да има училище, а изведнъж се оказа,че това училище няма сграда. Почнахме в сградата на 6-то основно, после сме били във Ветеринарния техникум – в стаите се свири, а на двора блеят овце – беше невероятна емоция в техникума. Първият випуск бяхме във всички тези сгради, включително и в сегашната.

Имаше емоции, нямаше как да има зрелост в началото. Събраха се млади преподаватели,не всички от Стара Загора. Имам няколко любими учители, един от които е първата ми класна Мария Паташева, млада жена, те всички бяха млади, дето се казва, да се влюбиш в тях. Но бяха много добри професионалисти. Мога да заявя с абсолютна сигурност, че този първи випуск, който започна с голям ентусиазъм и до ден днешен остава един от най-реализираните. Друг любим от класните ми ръководители беше Нанко Радулов, преподавател по физическо, при който завършихме. Страхотен, за такъв класен може само да се мечтае. Бях много близък с учителя си по история Бошнаков, защото историята силно ме интересува. Дълги години след като завършихме, сме се виждали. Беше ми приятно да повървим заедно, да го изпратя… Той беше единственият в Музикалното училище, който ми писа две двойки. По история не учех, но можех да изкарам всякакви оценки, защото внимавах в час. На третата година обаче Бошнаков реши да ми даде важен урок – изпита ме, писа ми 6 и пак ме изпита в следващия час. А аз си правех сметка и не бях учил. Но пак говорих, защото бях внимавал. Само че той усети и ме пита „Ти не си чел, нали?“ и ми писа 2. Трети път ме изпита и ми писа пак 6, та най-накрая 5 за срока. Във втория срок се повтори същият „номер“ – изпитаха ме, два поредни пъти един след друг, втора двойка втория път, втори път 5 за срока. При две петици той ми писа 6 за годината, но урокът беше, че след като историята ми е любим предмет, трябва и да се готвя старателно, да не се правя на хитър. Харесвах преподавателя си по пиано Славов и по цугтромбон Таков – на него дължа „откритието“, че изобщо не ставам за този инструмент, защото имам много дълбока захапка на долната челюст. И това стана в третата година от училище. Какво правим сега?

Таков се отнесе с мен като баща, съдейства ми да се прехвърля в класовете с пиано, имах приравнителен изпит в 4 курс, през зимата. През 20-те дни на зимната ваканция, когато се подготвях, от свирене развалих строя на току що настроеното пиано, счупих си ръцете да се упражнявам.

Как се насочихте към диригентството? Кои са вашите учители в тази област?

Случайно. Четири години поред исках да ставам тонрежисьор – при положение, че не съм силен по математика, физика, не разбирам от ел.схеми, не бях технически грамотен. Питай ме с какъв акъл съм го искал? В пети курс казах на майка, че ще ставам диригент и тя както беше права, седна и се хвана за главата. Ние сме средностатистическо семейство, без връзки „нагоре“, а диригентство се влиза трудно и само в София се учи. Предполагам, че съм взел това решение и от наблюдения. Майка ми освен че ръководеше Фолклорния ансамбъл към Дома на транспортните работници, водеше и един акордеонен оркестър, един от най-добрите провинциални. Майка ми не е била диригент, но е управлявала музикалния процес. Там ходих да свиря на един инструмент, казва се басон – като бас китара, но с клавиатура. От време на време аз ръководех репетициите…та там някъде е започнало моето увлечение по диригентството. Тогава слушах не класическа музика, а рок, защото свирех и пеех в рок-група. Но решението ми беше революционно. Влязох в специалността „хорово дирижиране“, защото „оркестрово дирижиране“ като специалност нямаше, а се държеше отделен изпит. Помня всичко, което ми е преподавал моят професор, а това е човек, за който и днес „Шапки долу“ – той е проф.Константин Илиев, най-дългогодишният директор и главен художествен ръководител на Софийска филхармония, който изградил този оркестър като такъв. В неговия клас не можеше да влезе който си иска. Той приемаше всяка година само по един студент. Когато трябваше да кандидатствам при него, кандидатстваше и малкият син на Големинов – Михаил Големинов. Тогава професорът ни взе и двамата. Това се считаше за огромно изключение. Какво и как го е направил, не знам. Ако не ставах за диригент, той нямаше да ме вземе. Много добре го познавам. За съжаление, почина, преди да завърша, не можа да дочака последния ми концерт. Никой нищо не можеше да му каже в Академията, той беше светило в Музиката тогава. Пушеше в кабинета си с двата рояла, на тях свиреха най-добрите пианисти и ни гледаше, как работим, без много много да се произнася, чак накрая. Повтаряше„Аз не искам да ви правя свои бледи копия, искам да извадя „вашето си“. Тогава имаше някаква такава тенденция, особено в хоровото дирижиране – познаваше се, кой на кого е ученик по движението на ръцете.

Представяте ли си Музиката визуално като картина или я виждате в ноти?

Представям си я в звуци. Тъй като се занимавам и с оркестрации, наскоро правих един много сериозен проект на музиката на Дрийм тиътър – чувам това, което трябва да напиша и си я представям. И до ден днешен едно от най-сигурните мерила за това, познавам ли партитурата е – когато я разгръщам, дали чувам музиката на страницата. Щом веднага я чувам, значи я знам. Отворя ли листа, не я ли чуя – значи трябва още да уча.

По времето, когато бяхте директор на Операта, се откри възстановената й сграда? Какви бяха Вашите преживявания тогава, какво Ви вълнуваше?

В Старозагорска опера съм от 1985 г.-след завършването на Консерваторията. Тогава имаше т.нар. „разпределения“ и когато завършвахме, имаше две места – за стажант-диригент в Старозагорска опера и за диригент в Сливенския оркестър. Тогава завършвахме двама – аз в класа на проф.Константин Илиев и Владимир Кираджиев при професор Влади Симеонов. С Владо и до ден днешен сме големи приятели и тогава също решихме кой къде ще отиде.

В Стара Загора започнах реална работа много бързо…. После стана пожарът в Операта. Аз съм от тези, които плакахме тогава пред сградата. Нахълтах обаче през служебния вход и отидох в нототеката – защото знаех, че ако има ноти, нас ще ни има. Но ако изгорят, кой да ти даде опери, откъде да ги вземеш? Това е калиграфският труд на трима големи – Николай Михайлов, Божидар Бонев и тромпетистът Трифон – те пишеха ноти. След пожара в Операта беше мръсно, кално, сградата течеше отвсякъде…Застанах пред нототеката и видях, че вратата я няма. Пристъпих навътре…Моментът, в който ръцете ми опряха в рафтовете и в нотите, разбрах, че ще ни има. Вратата явно е издържала на пожара, а пожарникарите просто са я ритнали, за да видят какво има вътре.

Тогава можеха да ни закрият, оставаше само и ноти да нямаме, бяха доста смутни времена. Няма да забравя, как нашият хор пееше „Хорът на евреите“ пред Общината и как докараха министъра на културата Абрашев тук да гледа „Дон Жуан“ , подготвен за турне в Австрия с постановъчен екип от там. Тогава играехме в Дома на транспортните работници. Да я има операта, си я отвоювахме ние, хората от операта и от града. Общината извоюва от държавата сградата да стане общинска, вложи много пари за реконструкцията й.

И я открихме наново пред 2010 г.Тогава бях директор на Операта! За мен Операта е втори дом. Беше невероятно емоционално, пак плакахме, но вече имахме дом.

Продължение на диригентската Ви работа е и преподавателската сега в Музикалното училище? Кое Ви вдъхновява, лесно ли се работи с деца?

Считам, че работата ми в НУМСИ“Христина Морфова“ е продължение на работата ми като диригент– не пряко като диригентски умения, а като музикантски умения, които съм натрупал и бих могъл да предам по-нататък. Много съм удовлетворен, че работя в моето училище, децата ме зареждат изключително много с позитивна енергия вече 4-та година. Посрещнаха ме два випуска, които бяха изключително амбициозни.

Аз съм като ръката, която държи клечка кибрит, но е нищо, ако няма съчки в камината. за да се запали огъня. Децата са съчките в камината и заедно лумна огън, който и днес не спира. Децата са амбициозни, искат да бъдат на сцената. В това отношение работата ни с Държавна опера-Стара Загора и в частност с директора Огнян Драганов е изключително позитивна и съдържателна. Имаме няколко съвместни постановки – „Лелята на Чарли“, „Класният се жени“, „Макс и Мориц“. Важно е и че всичко, което бяхме заложили с г-н Драганов преди кризата с вируса, е потвърдено,че ще се случи. Това са проекти, които ще бъдат много атрактивни, както за детската публика, така и за по-големите деца, за юноши, за родителите им. Очаквайте много нови наши проекти.

Не ми е трудно да общувам с децата, да намерим общ език, да се заредим и възпламеним взаимно. Тази година попълвахме личностните си портфолия по формуляр от Министерство на образованието и имаше графа за думата или израза, който ви определя. Моята дума е „Доверие“. Много е важно да оправдаеш доверието на децата, да не ги разочароваш. Тогава лесно можеш да изискваш, на децата им трябва много малко.

Два пъти ми се наложи през живота две момчета да взема „под крилото си“, по някакъв начин да определя бъдещето им. И двамата искаха да знаят дали стават за диригенти – единият се казва Павел Балев, който дирижира сега в Германия, в цяла Европа и в целия свят. Тогава беше обикновено момче, акордеонистче от Чирпан. Видях, че от него ще стане диригент. Както казваме „вдигнах му ръцете“, направих му постановката и той отиде да се учи в София. Другият, Здравко Лазаров, сега е диригент в Истанбулската опера. При него беше по същия начин. Сега има две момчета от последните випуски в НУМСИ“Христина Морфова“ – Георги Белчев и Симон Павлов, в момента учат дирижиране в Академията. Те са прекрасни пианисти. В съвместната ни работа в годишните ни концерти в Операта се запалиха по диригентството и ми споделиха, че искат да го учат. Значи съм повлиял на четири момчета общо в пътя им в Музиката, а това ме прави много щастлив.

С изминаването на повечето житейския път дотук, каква е Вашата равносметка – щастлив човек ли сте, какво Ви даде и какво Ви взе Музиката?

Музиката не ми е взела нищо. Тя само ми е дала. Образно казано „Музиката ми взе живота“ и реши, че тя ще бъде моят живот.

На 60 години казвам „Не съжалявам за нищо“. Бих избрал същото поприще. А Музиката избра мен. В детските години моето право на избор беше да се съглася да свиря на пиано. Равносметката ми дотук е само положителна. Аз съм щастлив човек. Човек сам определя критериите за това, дали е щастлив.

Аз съм щастлив човек защото: Здрав съм. Здрави са хората около мен.Имам семейство, имам съпруга, която обичам много. Имам деца, вече пораснали. Дъщеря ми направи свое семейство. С Божията помощ ще чакам да стана и дядо. Имам живи и здрави родители. Достатъчно успешна кариера. Връщайки се в родния си град, мисля че съм направи така, че след мен да остане следа.

Интервю на Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров

„La MUSIQUE ET LA TERRE“ в Orsay – Франция

Две първи награди от Петия Международен конкурс за инструменталисти и композитори „La MUSIQUE ET LA TERRE“ в Orsay – Франция
на малките пианистки Габриела Калъчева и Доменика Сарийска.
Поздравления за труда и работата на тяхната преподавателка Нина Симеонова.

Гран При от Шести национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен

Благодарим ви вокална група „Chromatix“! Благодарим на вашия талантлив и амбициозен преподавател Павел Цонев!

„Музикално поетичен спектакъл на учениците от втори клас при НИМСИ „Хр. Морфова“ Стара Загора“

„27 февруари „JAZZ ROOM“ – НУМСИ „ХРИСТИНА МОРФОВА“

„Студенти рисуват приказки за деца“

Студенти от специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство и графичен дизайн“ към Тракийския университет дариха постери на Детския отдел на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора.

По покана на Детска градина „Светлина“, младите хора се включват в края на миналата година в Седмица на четенето , а тяхната задача е да нарисуват приказки като „Червената шапчица“ и „Грозното пате“. Ученици от музикалното училище „Христина Морфова“ също прегръщат идеята и месец след старта на проекта „Да станем по-добри чрез книгите“ те направиха дарение от своите произведения на библиотеката.

Идеята е постерите да станат част от интериора на Детския отдел, тъй като привличат вниманието на най-малките читатели. Целта е, с картината на приказката, кратък откъс от нея и препратка, да се провокира интерес в децата за изчитането на цялото произведение.

„Стремихме се да изберем приказки и книжки, които стимулират добротата и техните изображения да бъдат преведени на един по-съвременен език, да ги погледнат младите хора през очите на съвременните деца, а не през традиционните илюстрации“, сподели главният секретар на Тракийския университет и преподавател по дисциплината доц. Ани Златева.

Директорът на Детска градина „Светлина“ Йоана Димитрова подчерта, че не случайно са избрали Тракийския университет за партньор. „Ние много разчитаме на едно сериозно партньорство. Студентите, които завършват Педагогика в Тракийския университет са при нас на държавна практика и смятам, че тези ангажименти носят добро сътрудничество във взаимната ни работа и по такъв начин самите студенти могат да усетят работата с деца“, коментира директорът.

„Макс и Мориц“ – представя

Благодарим на всички участници в детската опера „Макс Мориц“ от Ал. Йосифов – съвместен проект между НУМСИ „Хр. Морфова“ и Държавна опера Стара ЗАгора

„Макс и Мориц“

Диригентът и преподавател в НУМСИ “Христина Морфова“ Красимир Къшев възстановява една от любимите постановки за деца на Държавна опера-Стара Загора – „Макс и Мориц“ от проф.Александър Йосифов. Ще видите спектакъла отново на сцената на операта на 4 февруари, а представлението ще е специално за учениците от 4 ОУ “Кирил Христов“.
С премиерата на 14 април 2014 г. на „Макс и Мориц“, оперета за деца, Държавна опера-Стара Загора отбеляза 50 години творчески път на проф. Александър Йосифов – почетен гражданин на Стара Загора от 2000 г., автор на две произведения, написани специално за операта в Стара Загора – оперите за деца „Тошко Африкански“ и „Робинзон Крузо“. На сцената тук са поставяни неговите „Д-р Охболи“, „Вълкът и седемте козлета“, „Чудните приключения на Пинокио“, „Патиланци“ – за малките зрители. И още – операта „Хан Крум Ювиги“ и „Завръщане при началото“-опера-оратория.
Режисьор на „Макс и Мориц“ е проф. Румен Нейков /директор на операта в Стара Загора в периода 1994-1998 г./. Забавната операта по либретото на Банчо Банов е поставена в Града на липите през 1995 г. от Огнян Драганов.
Сценограф и автор на костюмите на „Макс и Мориц“ е Антония Попова. Художник на плаката е старозагорката Петя Константинова.

В главните роли в спектакъла ще видите талантливи ученици от НУМСИ “Христина Морфова: Полина Пчеларова и Виктор Иванов в ролята на Макс. Гергана Тодорова и Кристиян Данчев в ролята на Мориц, Йордан Петев в ролята на Учителя по музика и Димитър Драгиев в ролята на Учителя по рисуване. Бивши възпитаници на Музикалното училище, сега студенти в НАТФИЗ – Иван Петров и Маргарита Лъчезарова ще видим в ролите на писателя Буш и на Грета /съдържателка на ресторант/. В спектакъла участват още и студенти от НМА „Проф.Панчо Владигеров“ от класа по оперна режисура на Огнян Драганов – Габриела Русева /Грета/ – бивша възпитаничка на НУМСИ, Ана Балджиева /Макс/, Мария Магдалена Недкова /Мориц/, Стоян Буюклиев /Учител по музика/. В спектакъла участват солисти на Държавна опера-Стара Загора – Нина Димитрова /Грета/, Иван Кабамитов /Писателя Буш/, Петър Янкулов и Евген Сурмиевич /Бок/, Игнат Желев /Хлебаря/.

Участват и ученици от балетните класове на НУМСИ “Христина Морфова“ с преподавател Кремена Костова.

Автор и илюстратор на литературното произведение „Макс и Мориц“ е писателят-хуморист Вилхем Буш (1832-1908). През 1858 г. Буш публикувал своите първи карикатури, но известен го правят хумористичните истории за Макс и Мориц, които се появяват през 1865 г. и досега имат огромен световен успех, а на български са преведени за първи път от Елин Пелин. Историята за Макс и Мориц са всъщност 7 забавните пакости на двамата „хулигани” Макс и Мориц в стихове. Допълнени и дописани в оперетата, пакостите напомнят за времето, когато децата играеха навън, а не пред компютрите. Комично и забавно, представлението завладява публиката и оставя желанието в малките зрители да се забавляват, както някога техните родители. Естествено, оставя и поуката, че може да си палав, но всичко трябва да си има мярка и трябва винаги и много да се внимава.
Заповядайте на този прекрасен, весел, шарен, забавен, усмихнат спектакъл на Държавна опера-Стара Загора!

Рождественски концерт

Рождественски концерт на Хор при НУМСИ „Христина Морфова”, Стара Загора и приятели – 18.12.2019 г., в Художествена галерия, Стара Загора

Надя Тончева и нейните ученици ще зарадват сираците от Нови хан

Известната поп и джаз певица от Казанлък Надя Тончева и нейните възпитаници от Музикалното училище „Христина Морфова” в Стара Загора ще подарят на хората от Дома за сираци „Свети Николай“ в село Нови хан едно незабравимо преживяване. Навръх студентския празник, само два дни след патронния празник на дома и в навечерието на Рождество Христово Надя и нейните ученици са решили да зарадват обитателите на дома, известен като приюта на отец Иван, с концерт от най-популярните и обичани коледни песни. Обикновено по Коледа хората даряват материални неща на нуждаещите се, а идеята на Надя е да занесат на сираците много красиви емоции и истинско коледно настроение с любими песни. 22 ученици и 6 преподаватели заминават рано сутринта на 8 декември за Нови хан, за да може веднага след неделната служба да се състои концертът. Освен своя талант и големите си сърца, участниците в благородното начинание ще носят и пакети с хранителни продукти, които сами са приготвили за обитателите на дома.

„Инициативата за Коледен концерт в приюта на отец Иван се осъществява за първи път от ученици в Музикалното училище, но със сигурност няма да е за последен, тъй като вече имаме идея за следващи среща с хората от домовете в Нови хан и село Якимово”, каза двигателят на благотворителната кампания Надя Тончева. Отделно от тази инициатива, навръх Никулден възпитаниците на класовете по поп и джаз пеене и по балет на училището ще зарадват своите гости с концерт от популярни дискохитове от 80-те години на миналия век.

Домът за сираци “Свети Николай” започва да се гради през 1988 г. в двора на църквата “Света Троица” в с. Нови хан под управлението и контрола на Църковното настоятелство.

Строителството започва с 480 лв. От самото начало и до днес домът се издържа и оборудва само с помощи и дарения. От държавни и от църковни институции не са търсени помощи.

За повече от 20 години през приюта са минали над 1000 души, които са намерили подслон, топла храна и облекло. Тук нуждаещите се живеят, докато се устроят. Освен в дома в с. Нови хан, част от семействата са настанени в колонията от фамилни къщи в с. Якимово, област Монтана.

По-джаз Коледа – 2019 г.

По-джаз Коледа!
С участието на:
Военен биг бенд Стара Загора.
Солисти:
Цветелина Петрова – вокал, Дона Мосто – вокал
от класа Поп и джаз пеене на Павел Цонев и Надя Тончева.
Добромир Добрев – алт саксофон – от класа на Златко Стойчев.
Диригент капитан Цветомир Василев

Тази вечер 06.12.2019 г.

Тази вечер, на сцената на Регионална библиотека „Захарий Княжески” старозагорската публика дълго аплодира пиесата „Безтегловната принцеса” от Венцислав Асенов, постановка Боряна Кисьова. Представи я театрална студия „Метроном” при НУМСИ” Христина Морфова”, Стара Загора.
Поздравления за изключително талантливите малки артисти и постановъчния екип, за колегите Павел Цонев, Златко Стойчев, Ирена Русинова, БОРЯНА КИСЬОВА!!!

X th INTERNATIONAL COMPETITION FOR JUNIOR TRUMPET PLAYERS”


CALENDAR of the COMPETITION

3rd November / Sunday / 2019

Arrival and rehearsal ( if wanted) in the National Opera Stara Zagora
from 12:30 to 18:00

4th November/Monday/2019

Hall of The Regional Library “ Zaharii Kniajeski” Stara Zagora
from 08:30 to 10:30 Rehearsal for Group II
from10:30 to 12:30 Rehearsal for Group IV
from12:30 to 14:00 часа Rehearsal for Group III
from14:00 to 17:00 часа Rehearsal for Group I

Schedule of the Competition

I Round Group III

from 17:00 to 20:00
1. Garabed Kazazyan –Svilengrad, Bulgaria
2. Jabir Aliyev –Baku, Azerbaijan
3. Mark Kovacs –Szeged, Hungar
4. Kristian Kanev –Burgas, Bulgaria
5. Cebotari Claudiu Dan –Cluj, Romania
6. Hayk Gurgenyan –Erevan, Armenia
7. Sandu Eduard – Botosani, Romania
8. David Roman –Timisoara, Romania
9. Anvar Karimov –Baku, Azerbaijan
10. Solonca Emanuel-Florinel –Timisoara, Romania
11. Serenad Bayraktar –Rotterdam, Netherlands
12.Kremena Dimitrova – Svilengrad, Bulgaria

5th November/Tuesday/ 2019

Hall of The Regional Library “ Zaharii Kniajeski” Stara Zagora
from 08:30 to 10:00 – Acoustic rehearsal for Group II

Schedule
Group II

from 10:00 to 12:00
1. Georgi Grozev – Plovdiv, Bulgaria
2. Tommaso Scarpellini –Cesena, Italy
3. Margarita Bozukova –Plovdiv, Bulgaria
4. Tamas Janossy –Harghita, Romania
5.Blagoj Atanasov –Shtip, Nord Macedonia
6. Said Rasulov – Baku, Azerbaijan
7. Radu- Mihai Ghebaura –Timisoara, Romania
8.Stefan Nikoliv –Shtip, Nord Macedonia

Schedule
Group IV

From 12:00 to 13:30 часа
1. Ivan Belyaev –Moscow , Russia
2. Samodai Bence –Szeged, Hungary
3. Billur Ongun –Hannover, Germany
4. Aurelio Corda –Cesena, Italy
5. Braungof Daniil –Moskow, Russia

from 13:30 to 15:00 Rehearsal for Group III
from 15:00 to 16:00 – Acoustic rehearsal for Group I
Schedule
Group I
from 16:00 to 19:00

1. Bogdan Katalevich –Moscow ,Russia
2. Ilya Polonsky – Moscow ,Russia
3. Tibor Rajtaric –Velika Gorica ,Croatia
4. Kirill Veresov –Moscow ,Russia
5. Lev Dynda –Moscow ,Russia
6. Veronika Kantarevic –Velika Gorica ,Croatia
7. Sofya Goncharova –Moscow ,Russia
8. Alipasha Shahgaldiyev –Baku, Azerbaijan
9. Stefan Gjorgiev –Velika Gorica ,Croatia
10.Tamerlan Gafarov – Baku, Azerbaijan
11. Andrey Shilin –Burgas, Bulgaria
12. Denis Suvorov-Chaban –Kiev, Ukraina

6th November / Wednesday / 2019

Hall of The Regional Library “ Zaharii Kniajeski” Stara Zagora
from 08:30 to 10:00 – Acoustic rehearsal for Group III
Schedule
I I Round Group III
from10:00 to 12:30
Schedule

From 12:30 to 15:30 – Acoustic rehearsal for Group II и IV

I I Round Group II
from15:30 to 17:30
Schedule:
I I Round Group IV
from 17:30 to 19:00

7th November / Thursday / 2019

9:30 – 12:30
Master Class of prof. Andrey Ikov- Moscow,Russia

from 16:00 to 19:00
Rehearsal of the awarded with an orchestra in the Concert Hall of The National Opera Stara Zagora

8th November / Friday / 2019

10:00 – general rehearsal with the orchestra of the National Opera Stara Zagora/the House of Culture /
17:00 Awarding Ceremony Hall of The Regional Library “ Zaharii Kniajeski” Stara Zagora
19.00 Concert of the winners and jury with the Stara Zagora National Opera Orchestra – Hall House of Culturе

Международен конкурс за тромпетисти ще се проведе в Стара Загора от 4 до 8 ноември в залата на РБ“Захарий Княжески“. Тази година се отбелязват 25 години от създаването на конкурса и неговото 10-то издание като международен.

Конкурсът е създаден по инициатива на преподавателя по тромпет Пенчо Пенчев, който е и негов артистичен директор. В тазгодишното издание в Града под липите се събират 37 участника от 13 държави разделени в 4 групи :

Първа група – до 13 години

Втора група – от 14 до 18 години

Трета група – от 19 до 22 години

Четвърта група – от 23 до 26 години

Българските участници са 5 – от града домакин Стара Загора, Пловдив и Бургас. Чуждестранните участници са 32 – от Русия, Армения, Азербайджан, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Северна Македония, Италия, Холандия, Германия и др.

Международното жури на конкурса тази година ще бъде председателствано от з.а. РСФСР проф. Андрей Иков– Русия – първи тромпетист на прочутия ,,Большой театър” и преподавател в Московската консерватория,,П.Й.Чайковски’’.

Членове на журито са проф.М-р Васо Ристов от Северна Македония,преподавател в Скопския университет,дългогодишен първи промпет на Македонската национална опера,а сега неин Генерален Директор , проф.Др Серджу Карстеа от Румъния,преподавател в Университета в Тимишоара,солист на националната опера –Тимишоара, проф. Игор Чецохо от Полша,бивш соло тромпет на Филхармонията във Вроцлав,професор в Музикалните академии във Вроцлав и Лодз и Светослав Василев бивш възпитаник на музикалното училище , ученик на Пенчо Пенчев,а сега един от най-успешните преподаватели в Музикалното училище в Бургас,както и първи соло тромпет на Държавна опера Бургас, лауреат от Третия конкурс за тромпетисти –Стара Загора.

Майсторски клас за участниците ще има проф. Андрей Иков на 7 ноември от 9 до 13ч.

В рамките на три поредни дни участниците ще се състезават за призовите места и правото да участват на 8 ноември от 19 часа в залата на Дома на културата ( бивш Синдикален) на сцената – в Гала концерт на лауреатите и журито под съпровода на оркестъра на Старозагорската опера.

Ще има и изненада за публиката: проф. Игор Чецохо ще представи за първи път(световна премиера) специално написаната творба за конкурса от Полския композитор Мирослав Гасиениеч – ПОЕМА за тромпет и симфоничен оркестър

Концертът ще бъде воден от младия и талантлив диригент Виктор Крумов.

Конкурсът за млади тромпетисти стартира през 1995 г. като национален, единствен в България за тази специалност. От третото издание е отворен за международно участие, а следващия IV-ти е международен. Идеята за създаването му е на преподавателя по тромпет Пенчо Пенчев, който е и артистичен директор на конкурса. Конкурсът се развива много бързо и получава широка международна известност. Участници от Азербайджан, Беларус, България, Германия, Малта, Македония, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Чехия, Украйна и Хърватия мерят сили пред авторитетно международно жури. Специално за конкурса български композитори пишат пиеси за тромпет, които стават задължителни и се изпълняват от участниците. Това са: проф.Александър Текелиев, Кирил Ламбов, Петър Петров, Веселин Караатанасов, Никола Таков, Ваня Ангелова, Цвети Димитрова, Йордан Дафов и Йовчо Крушев. По традиция конкурса завършва с концерт на лауреатите и журито в съпровод на оркестъра на Държавна опера Стара Загора.

[wr_button el_title=“portfolio“ button_text=“ПРЕПОДАВАТЕЛ В АМТИИ В ПЛОВДИВ ВОДИ ТРОМПЕТИСТ ОТ БОЛШОЙ ТЕАТЪР ЗА МЛАДЕЖКИ КОНКУРС“ link_type=“url“ button_type_url=“https://plovdivtime.bg/art-stsena/uchitel-muzikalnoto-plovdiv-vodi-trompetist-bolshoi-teatar-7581/?fbclid=IwAR1FidjQ8LBUCHjNYQMObk0wqTq0skMQRAHHWrlj0ZvICGtAbrPAEGqIf04″ open_in=“current_browser“ icon=“icon-picture“ button_alignment=“inherit“ button_margin_top=“0″ button_margin_left=“0″ button_margin_bottom=“0″ button_margin_right=“0″ button_size=“default“ button_color=“btn-default“ appearing_animation=“0″ disabled_el=“no“ ][/wr_button]

Албена – България 2019”


Втора награда на Димитър Гайдаров – флейта.
Честито!
Поздравлвния и за неговия преподавател Йордан Вълчев

Швейцарско-българска културна асоциация закупи нов роял „ Петроф“
за НУМСИ „ Христина Морфова“ в Стара Загора


Стара Загора – Санкт Гален, Швейцария

Швейцарско-българска културна асоциация закупи нов роял „ Петроф“
за НУМСИ „ Христина Морфова“ в Стара Загора.

На 8 октомври 2019 г., новият роял от престижната марка „ Петроф“, модел „Бора“, беше официално представен пред дарителите в благотворителната кампания с концертна програма в Камерната зала на училището, в която взеха участие малките пианисти – Виктория Грозева и Николета Папазова от 1 клас, Лора Дикова и Ивет Димитрова от 2 клас, Виктор Ставров – 4 клас, както и бившите възпитаници на НУМСИ – Михаела Стефанова и Сабина Ангелова от Швейцария.
Родените в Стара Загора, Михаела Стефанова и нейният брат Маркиан Петков, доктор на науките в престижния университет в Оксфорд, заедно с видния пловдивски тромбонист Красимир Стефанов, основават през 2018 година Швейцарско-българска културна асоциация за подкрепа на млади таланти у нас и в чужбина, с членове
в Санкт Гален, Берн, Цюрих, Баден, Люцерн, Барселона, Лондон, София и Пловдив.
Освен основател, Михаела Стефанова е и инициатор на благотворителната акция за събиране на средства за закупуването на инструмента от Чехия и транспортирането до България.
Средствата за новия роял са събрани от три концерта – два в Швейцария и един в България. Благотворителният концерт „ Класиката среща поп музиката“ на 12 април 2019 г. в залата на Държавна опера Стара Загора имаше изключителен успех и отзвук сред обществеността. В акцията по организиране на концерта се включиха Обществен дарителски фонд – Стара Загора, както и целият екип на Държавна опера Стара Загора.
Швейцарската фондация „Якаранда“, помогна със значителни дарения за проекта. Клавирна къща „ Купфершмид“ Санкт Гaлен, също спонсор на проекта, направи дарение и съдейства за поръчването на рояла и транспортирането му.
На финала на концерта, Михаела Стефанова и Сабина Ангелова запознаха гостите със следващия проект на Асоциацията – подновяване на клавирния инструментариум в НУМСИ „ Хр. Морфова“ с качествени и малко използвани пиана от Швейцария. За целта, техният проект се нуждае от средства за транспорта на тези инструменти до училището и ще се радват на всяко малко или голямо дарение.

45 години НУМСИ „Христина Норфова“

Международни награди от Италия”


Международни награди от Италия за нашите акордеонисти. Честито! Благодарност и за техните преподаватели г-н Веселин Джанкардашлийски и Станимир Сталев.

Швейцарско-българска културна асоциация закупи нов роял „Петроф” за НУМСИ„Христина Морфова”


Нов роял от престижната марка„Петроф”, модел „Бора”, ще бъде официално представен на 8 октомври от 18.30 часа в залата на Музикално училище “Христина Морфова“ в Стара Загора, съобщи директорът Розета Величкова. Гостите ще чуят концерт в изпълнение на малките пианисти от училището, както и на пианистките Михаела Стефанова и Сабина Ангелова, бивши възпитанички на училището, които живеят и работят от години в Санкт Гален, Швейцария. Михаела Стефанова пристигна специално за концерта в родния си град Стара Загора.

Пианото е закупено от Швейцарско-българската културна асоциация. Средствата в размер на близо 30 000 евро са събрани от три благотворителни концерта – два в Швейцария и един в България. Първият благотворителен концерт “Класиката среща поп музиката” се състоя на 12-ти април в Старозагорската държава опера. В акцията по организиране на концерта се включиха Обществен дарителски фонд – Стара Загора, както и целият екип на оперната трупа, голяма част от които са също възпитаници на Музикалното училище „Христина Морфова”.

Швейцарската фондация “Якаранда”, както и Лайънс Клуб Стара Загора също са помогнали със значителни дарения за реализирането на проекта.
(Пиано къща) Фирмата за пиана и рояли „Купфершмид” Санкт Гален, също е сред спонсорите, като е дала средства и е съдействала за поръчването на рояла и транспорта, разказа Михаела Стефанова.

Младата пианистка Михаела Стефанова е основател на Швейцарско-българската културна асоциация и е инициатор за благотворителната акция за събиране на средства за закупуването на инструмента от Чехия и транспорта до България. Родените в Стара Загора Михаела и брат и Маркиян Петков, който следва в престижния университет в Оксфорд, заедно с видния пловдивски тромбонист Красимир Стефанов, основават през 2018 година организацията в подкрепа на млади таланти в България и в чужбина. Днес асоциацията има членове в Санкт Гален, Берн, Цюрих, Баден, Люцерн, Барселона, Лондон, София и Пловдив, запалени меломани и музиканти.

Михаела Стефанова е завършила Музикалното училище в родния си град и Музикалната академия „Панчо Владигеров” с пиано и специализира във висшия университет по изкуства в Берн. Сега живее със семейството си в Санкт Гален, Швейцария, изнася солови и камерни концерти, преподава пиано в две училища и същевременно е органистка в три църкви.

Ежедневните уроци, концерти и редовни изпити се провеждат на роял и на пиана в старозагорското музикално училище, които вече не подлежат на ремонт и Музикалното училище в Стара Загора има спешна нужда от нови инструменти. Швейцарско-българската културна асоциация е готова да закупи още четири пиана, каза Михаела Стефанова.

Инициативата за новия роял се ражда в Санкт Гален, главен град на едноименния швейцарски кантон.По тези места, някъде около 600 година се заселил ирландския монах Сен Гален (Санкт Гален), към когото се присъединяват и други бенедиктински монаси като него. Монасите от едно време били работливи хора и бързо построили цял град. След няколко века се замогнали достатъчно и с пари и с влияние и затова решават да направят нещо по-голямо и запомнящо се, което да привлича още хора по тези места. Построяват голямо абатството, чийто високи кули се виждат от далеч. И се ангажират с поредица от благотворителни акции до днес. От тях получава и първите си уроци по благотворителност старозагорската музикантка. Мисията на монасите бенедектинци се предава на местното население, така и Михаела Стефанова не забравя къде родена и решава да помогне на музикалното училище в родния си град.

Михаела Стефанова е готова с нов проект за закупуването на още четири нови пиана за училище „Христина Морфова”. Утре, 4 октомври, тя е поканена за среща със зам-кмета на Стара Загора Иванка Сотирова, за да обсъдят новия проект

Румяна Лечева

кор.на БТА

Гранд При“ за Балетна школа „Па де Кре“ от международен балетен конкурс в Италия“


Гранд При“ за Балетна школа „Па де Кре“ от международен балетен конкурс в Италия
PERFETTAMENTE, ПА ДЕ КРЕ!!!
Балетна школа „Па де Кре“ бе удостоена с най-голямата награда на дванадесетото издание на Международния фестивал на изкуствата за деца и младежи „Орфей в Италия“ , който се проведе от 9 до 14 септември в град Лидо ди Йезоло. Фестивалът е под патронажа на вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова и се организира от Арт център „Кърнолски“ в сътрудничество с италианската асоциация И.Т.А.К.А и местната община.
Над 500 участници от 10 страни мериха сили в различните категории и показаха, че за изкуството няма граници, че то се създава с талант, труд и любов .
В изключително оспорваната надпревара, 60-те деца от БШ „Па де Кре“ изпълниха своите танци с професионализъм и настроение и завоюваха призови места.
Жана Дякова- златен медал –Класика балет
Вяра Манева –златен медал –Характерни танци
Тереза Донева-сребърен медал –класика балет
Йоана Радева-сребърен балет –модерен балет
Маргарита Старчева –бронзов медал –Характерни танци
Мари Петкова-бронзов медал –Класика балет
Дует Вяра Манева и Кирчо Желязков – бронзов медал –характерни танци
Танц Феи (класика квартет ) –златни медали
Руско трио –златни медал –характерни танци
Унгарски танц (трио характерни танци )-сребърни медали
Танц Зима (класика балет )-1во място
Танц Снежинки (класика балет )-1во място
Танц Розобер (характерни танци )-1во място
Танц от операта Аида (класика балет )-1во място
Танц със саби(хакатерни танци )-2ро място
Танц Тарантела (характерни танци )3то място
Танц Испанки (характерни танци )3то място

Гранд При“ е едно признание за огромния труд, който положихме през годините, за вярата, когато неотлъчно следваме пътя, който сме избрали. Децата бяха много задружни, помагаха си и си даваха кураж, успокояваха се взаимно и съпреживяваха всяко едно изпълнение на сцената. Бяха като един организъм, който диша по един и същи начин, като едно сърце, което пулсира в синхрон. Бяхме наистина един прекрасен отбор.

НУМСИ-"Христина Морфова" © 2016 Frontier Theme